Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Променя ли се европейският икономически модел?

Изглежда, че ЕС и неговите 27 държави членки сега са склонни към по-силна роля за публичните инвестиции

Променя ли се европейският икономически модел?

Снимка: Bloomberg

Преди около година регулаторите в ЕС очертаха планове за инвестиционен фонд в размер на 100 милиарда евро, насочен към насърчаване на европейските индустриални шампиони в сектори, особено дигиталните технологии, където американските и китайските компании са водещи, пише Тони Барбър за Financial Times.

Плановете за Европейския фонд на бъдещето, който мнозина оприличиха на държавен инвестиционен фонд, не дадоха незабавни резултати. Но те отразяват мнението, което се засилва през последното десетилетие във Франция, Германия и други страни, че ЕС трябва да действа по по-съгласуван начин, за да преодолее пропастта, която го дели от американските технологични гиганти и да се защити от възприеманите като хищнически практики на Китай.

Тези идеи се връщат на преден план в резултат на пандемията от коронавирус и сериозното й въздействие върху икономиките на ЕС. Испания отпуска 10 млрд. евро на правителството, за да придобие то дялови участия в компании, които се считат за „стратегически“. Германският държавен фонд за развитие взема 23% дял в производителя на ваксини CureVac. Немският министър на икономиката Петер Алтмайер казва, че са възможни още такива интервенции.

С тези мерки европейските правителства подготвят почвата за това, което може да се превърне в съществена промяна в икономическия модел, който ръководи ЕС вече 30 или повече години. През този период големите проекти на ЕС - единен пазар, паричен съюз, приватизация на държавни активи, стабилна политика на конкуренция и международни търговски сделки - бяха движени от същите течения на либералната икономическа мисъл и глобализацията, които се оказаха доминиращи след края на Студената война. 

Сега изглежда, че съюзът и неговите 27 държави членки са склонни към по-силна роля за публичните инвестиции, както и към по-строго регулиране на бизнеса на равнище ЕС и на национално ниво. Президентът на Франция Еманюел Макрон нарича това защита на европейския „икономически суверенитет“.

Още по темата

Вероятно тази тенденция ще бъде по-важна в дългосрочен план, отколкото предложенията, които лидерите на ЕС ще обсъдят на срещата на високо равнище в Брюксел в петък относно фонд за възстановяване от пандемията в размер на 750 млрд. евро, заедно с обновения бюджет на ЕС за периода 2021-2027 г. Белгийският президент на Европейския съвет Шарл Мишел даде знак за новия подход миналата седмица, описвайки целите на съюза като „поправяне на щетите, причинени от Covid-19, реформиране на нашите икономики, прекрояване на нашите общества“.

Фондът за възстановяване е значителен, но повече от политическа, отколкото от икономическа гледна точка. Ако бъде одобрен, той ще изпрати полезно послание за единството на ЕС в извънредни ситуации. Някои ще въздъхнат тихо с облекчение, че Обединеното кралство напусна ЕС през януари, тъй като не е нужно много въображение, за да се осъзнае, че всяко консервативно правителство в Лондон от 2010 г. насам би наложило вето върху фонда за възстановяване.

Идеята за фонд за възстановяване привлече вниманието заради иновативните предложения ЕС да насочва пари към силно затруднените държави-членки под формата на безвъзмездни средства и заеми, а Европейската комисия да набира сумите на финансовите пазари. Това е зараждането на потенциален сигурен актив, деноминиран в евро, чието отсъствие е една от най-големите дупки в 20-годишния, но все още изграден наполовина валутен съюз.

Открит е обаче въпросът дали фондът за възстановяване и новият акцент върху публичната намеса ще отговорят на най-трудните въпроси, които обгръщат бъдещето на ЕС. Едно от най-тревожните неща е огромната пропаст, която отделя Германия и други сравнително силни икономики от Италия, която е на опашката в еврозоната. По принцип тази пропаст, която през последните 20 години все повече нарастваше, може да бъде свита от енергична програма за икономически реформи в Италия.

Но няма консенсус сред разцепената италианска политическа класа за това какво трябва да означава реформата на практика. Във всеки случай завоят на ЕС към засилен държавен интервенционизъм може да е погрешното предписание за Италия, където правителственият апарат е възпрепятстван на всички нива от непрозрачни мрежи от политика, бизнес и на места организирана престъпност.

Друг проблем се отнася до ориентацията към политически нелиберализъм в Унгария, Полша и в по-малка степен в други страни от Централна и Източна Европа. Президентските избори в Полша в неделя бяха спечелени от Анджей Дуда, кандидат на управляващата партия „Право и справедливост“, чиито разпри с ЕС по въпроса за върховенството на закона изглежда със сигурност ще продължат. ЕС ще се бори да бъде повече от сбора на своите части, докогато толкова дълбоки различия по отношение на политическите приоритети и ценности разделят неговите държави членки.

Тук се крие истинското предизвикателство за Европа, след като тя се стреми да предефинира ролята си в света. Пандемията разкрива слабостите на икономическия модел на ЕС след Студената война. Но при липсата на европейско единство ефективността на новия подход ще бъде ограничена.

По статията работиха: Петър Нейков, редактор Елена Илиева

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари ()


Още от Анализи
Има ли разлика между прокламираните от компаниите цели и бизнес поведението им?