Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Беларус ли е следващата голяма заплаха за Европа?

Изборите в страната тази неделя може да се окажат решаващи, а страната да се превърне в новия Крим

Беларус ли е следващата голяма заплаха за Европа?

Владимир Путин и Александър Лукашенко по време на среща в Кремъл през юни. Снимка: EPA/ALEXEY NIKOLSKY / SPUTNIK / KREMLIN POOL MANDATORY CREDIT

Европейският съюз може да се изправи пред труден сценарий в източния си периметър в неделя (9 август), след като избирателните урни затворят, отбелязвайки края на президентските избори в Беларус, пише Андреас Клут в анализ, цитиран от Bloomberg TV Bulgaria.

За пръв път от 26 години насам, според този сценарий, резултатите не отчитат победа за автократичния лидер Александър Лукашенко. Както обикновено обаче той вероятно ще продължава да твърди, че е спечелил, пращайки в затвора най-силните си конкуренти и променяйки системата и осигурявайки си мнозинство след вота. Този път обаче ситуацията е различна.

Още по темата

Три дами, чиито съпрузи бяха отстранени от кандидатпрезидентската надпревара, се застъпиха за тях, създавайки обещаващо трио за гласоподавателите. Преди изборите десетки хиляди беларусци излязоха по улиците и изразиха гнева си срещу корупцията на Лукашенко и реакцията му към коронавируса - президентът по-рано заяви, че жителите на страната трябва да пият водка и да карат трактори и всичко ще бъде наред.

В случай че Лукашенко остане на власт след изборите, той знае, че решението му би довело до санкции от страна на ЕС и нова порция обвинения от Брюксел, Берлин и останалите западни столици относно неспазването на правата на човека и незачитането на демокрацията. Лукашенко обаче се справя с недоволството на Запада от години, като разчита на подкрепата на руския си колега Владимир Путин.

В момента беларуският президент има причини да се тревожи относно отношенията си с Москва, въпреки че кандидатурата му все още е проруска. През 1999 г. Лукашенско дори се съгласи със създаването на нова „съюзна държава”, обединявайки Русия и Беларус, като обаче се предполагаше, че именно той ще е неин лидер, а не Борис Елцин - тогавашният руски президент.

Тази идея отдавна изчезна. В днешни дни Путин управлява Кремъл като модерен цар и наскоро дори промени конституцията, за да може да удължи управлението си. В наши дни Путин би бил ръководителят на подобна държава, детронирайки Лукашенко до поста на областен управител например, което вече не устройва беларуския лидер.

Това предизвика нарастващо напрежение между Минск и Москва. За да държи Путин на разстояние, Лукашенко се стреми да привлече и подкрепата на ЕС, залагайки, че руският президент не може да си позволи поредната конфронтация със Запада в резултат на продължаващите провокации в Украйна.

Още по темата

Путин, от своя страна, гледа към Минск и вижда както рискове, така и възможности. Ако протестите в Беларус ескалират, те могат да се превърнат в поредната „цветна революция“, довела до следващата постсъветска сателитна държава, която се отдалечава от „руския свят“, който Путин иска да събере отново.

В този смисъл Лукашенко започва да напомня на Путин за Виктор Янукович - безразсъдният и корумпиран, но проруски бивш лидер на Украйна, който беше отстранен по време на протестите в страната през 2014 г. и по този начин стана безполезен за Москва. Това събитие подтикна Путин да завладее Крим и да унищожи украинската държавност с продължаваща война в източната част на страната.

Путин би могъл да се отнесе по подобен начин с Беларус. Населението на страната основно е проруско и говори руски.

Той би могъл да използва и друга доза от „ефекта Крим” у дома, където губи популярност. През 2014 г. руснаци се събраха около него патриотично, след като изпрати в Крим своите „малки зелени мъже“ - тежко въоръжени мъже в зелени униформи - и се загледа на Запад. За да има такава опция в Беларус, Путин изглежда вече е изпратил множество руски наемници, работещи за групата „Вагнер“.

В резултат на всичко това лидерите на ЕС могат да се окажат изправени пред позната дилема. Те знаят, че Лукашенко, колкото и да е авторитарен и корумпиран, е най-добрият гарант за независимостта на Беларус от Русия. В името на собствените си геополитически интереси ЕС трябва да го подкрепи, поне негласно.

В същото време лидерите на блока няма да могат да игнорират демократичните протести срещу Лукашенко, защото това би означавало предаване на европейските ценности и загуба на доверие в региона и извън него. Така че ЕС трябва да се застъпи и за опозицията.

Както показва този вероятен сценарий за пореден път ЕС изпитва трудности да води външната си политика само с меката сила на „ценностите“. За момента европейските лидери могат само да се надяват, че нещата в Беларус ще се развият по различен начин в неделя.

По статията работиха: Екип на Bloomberg TV Bulgaria , редактор Елена Илиева

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари ()


Още от Анализи
Не съзидателно разрушение, а ускорена адаптация